Гръцките полиси

Гръцките богове, подобно на хората живеели като голямо семейство на планината Олимп начело с гръмовержеца Зевс. Почитани били и героите - хора, надарени със свръхестествена сила и мъдрост. В светилищата и храмовете елините отдавали почит на боговете покровители на полиса. Жречеството било уважавана прослойка. Съществували и хора с пророческа дарба, почитани от всички елини - прорицателите. Организирали се и специални тържества за боговете - мистериите.

Периодът VIII-VI в. пр.Хр., който историците нарекли Архаична Гърция, било времето, в което елините създавали една нова форма на град държава - полиса, и започнали своята колонизация по бреговете на Бяло, Черно и Средиземно море. Постепенно царят бил отстранен от власх и борбата за управлението на полиса вече се водела между аристокрацията и тирана. Появата на законите примирила двете страни.

През X в. пр.Хр. дорийците основали Спарта, която за два века се превърнала в най-силния полис в Пелопонес. Управлението ѝ било дело на легендарния законодател Ликург. Начело на Спарта стояли двама царе. Политическите решения взимал съветът на старейшините (Герусия). Апелата - Народното събрание, само изразявала съгласието си с Герусията. Наричали спартанското общество „обществото на равните“. Всички имали равни парчета земя, обработвани от превърнатите в роби местни жители (илоти), хранели се на общи трапези, не използвали златни монети. За сметка на свободата на гражданите си Спарта разполагала със стабилно държавно устройство и силна армия.

След първите писани закони на Драконт преформите на Солон и Клистен създали модела на атинската демокрация. За първи път в човешката история в държавното управлението било осъществено разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна - принцит, който спазват и съвременните демократични държави.

Причините за Гръко-персийските войни (492-449 г. пр.Хр.) били различното устройство на воюващите, както и стремежът им за надмощие в егейския свят. Персийските царе Дарий I и Ксеркс били победени от елините. Настъпил „златният век“ в развитието на Атина. Нейната мощ била оспорвана само от Спарта. В Пелопонеската война (431-404 г. пр.Хр.) победила Спарта, която обаче не притежавала силите да обедини елинския свят.