Раждането на Рим

Първи в Италия през II хил. пр.Хр. се появили италийските племена, последвани по-късно от колонисти от Елада и Картаген и от етруските. Рим бил основан през 753 г. пр.Хр. от латините, които заселили седемте хълма край р. Тибър в областта Лациум. Според потеклото и политическите си права римското общество се деляло на патриции и плебеи. Още през царския период Сенатът одобрявал всички важни решения относно Рим. Римляните били полетеисти.

Началото на Римската република било поставено през 509 г. пр.Хр. Управлението било разделено между събранията на римляните, Сената и магистратите (държавни длъжности с различни функции и продължителност на избора). Близо 200 години продължила борбата на плебеите с патрициите, която завършила с пълното им политическо изравняване. Римското общество започнало да се дели на богати (патрони) и бедни (клиенти, които търсели покровителството на патроните). Римляните приемали робството за нещо естествено и необходимо. За тях робът не бил човек, а вещ.

За три столетия Рим се превърнал в господар на Средиземноморието. Първо наложил властта си над Италия. като покорил етруските, самнитите и гръцките колонии. Последвал близо 100-годишен двубой с Картаген. След три войни Картаген бил сринат до основи. Римските завоевания продължили на изток, като Македония, Елада и Пергам станали римски провинции. Градовете в Италия били обединени в съюз, начело с Рим, а покорените извън него земи били превърнати в провинции.

Големите завоевания променили римляните. Войните разорили дребните собственици, а държавата била покрита с големи латифундии. През II-I в. придобили власт сенатори и конници. Сула бил първият, който показал как с помощта на армията човек може да стане господар на държавата. През I в. пр.Хр. Рим преживял три граждански войни и властта на два триумвирата. Юлий Цезар бил избран за пожизнен диктатор, а неговият племенник Октавиан сложил края на републиката.