Къснна римска империя

От средата на III в. Римската империя изпаднала в тежка криза. Тя била преодоляна с реформите на император Диоклециан (284-305). Новото бъдеще пред Рим било очертано от Константин Велики (306-337) с решението му да даде свобода на християните и да премести столицата на изток - в Константинопол. Но през 395 г. Римската империя било окончателно разделена. Източната - с център Константинопол, просъществувала до XV в., докато Западната - с център Рим, била унищожена под ударите на варварите през 476 г. Това бил и краят на античната епоха.

Рим олицетворявал мощта на империята. Средищно място в града бил форумът, където протичал политическият, религиозният и пазарният живот. Рим имал две лица. Знатните фамилии живеели в просторни домове, заобиколени от мраморни строежи, широки улици и площади. Многобройните жители на столицата живеели в инсули, заобиколени от тесни улици, нечистотии и заплаха от пожари и епидемии. Една от отличителните черти на римския град били термите.

За разлика от Елада римският гений бил устремен към други области - правоото, военната организация, администрацията, инженерното изкуство. През I в., наречен „златния век“ на римската култура, създали своето творчество автори като Вергилий, Хораций, Овидий, Тат Лавий, Тацит. Латинският език, християнската религия и идеята за общество, в което личните права на човека и неговата собственост са защитени от закона, били онези важни елементи от културата на Рим, които той завещал на следващите цивилизации.